Всички котета,мърцики и писанки обожавам.Дори и на улицата/защото това се случва в малкия град/ като ги видя им се радвам.Поздрави на теб и Лора)))

Има любопитен поглед и излъчва доброта:)))
Да те радва!:))))

Аз също имам /даже моите са 2/ и съм напълно съгласна с теб,че са най-милите,но и независими и горди същества!Поздрави и пожелания за спокойни и усмихнати почивни дни!

Моята любимка беше ангорка!:))
А мечтата ми е - персийка!
Поздрави за теб и твоята любимка! :)

Много готина готка!
Красива шарка!
Котките са много сладки, особено като са малки! :))

Дай още снимки поне)))

Много сладурска котка... обичам тия животинки, имах си един сиямец при баба, но одъртя и си отиде ;( ега си имам 'улична превъзходна', но мн красива шарка. Поздрави за красивото коте и много усмивки на теб и мъркане на него :)

Знаеш ли какво разказват тибетците? ПРедната раса, управлявала земята, се състояла от хора и котки, но котките били много по-големи - малко по-мънички от тигриге. След това нещо се пообъркали нещата и сега ние се грижим за тях.
Като се замислиш, котката е доста див звяр и трудно се доверява и привързва, а и обича да живее сама. Как ли е свикнала наистина с човека?

защо днес ми изглежда тази писанка малко тъжна?

Писанката ти заслужава най-доброто!:)
Усмивки! :)

Ще видиш колко ще им се радва и какви грижи ще полага за тях.Пред кварталния магазин на тротоара има една спряна от движение кола.Собственика е махнал предното стъкло и седалките.Най отзад на полицата под задното стъкло се е настанила една маца със своята челяд.Голяма атракция са.като в аквариум.Всеки ги гледа и им се радва.А собственичката на магазина ги храни.Красота)))

Симпатични са, така си е, но... имам алергия. Всъщност мацките, поради специфичните си особености (това че се мият, облизвайки се с езиче от муцунката, та до връхчето на опашката) са най-върлите възпламенители на алергии. Причината е, че облизвайки се, котенцата събират в едно алергените от козинката си, от устната си кухина и от дупенцата. Обикновено на млади години това не дава особено явни поражения върху хората. Но алергените са като чукчета, които упорито чукат ден след ден, докато пробият блокадата. И така, един ден човек започва да проявява неочаквано неприятни признаци на не много цветущо здраве без видима причина. Може би именно затова много учебници по алергология имат на корицата си снимка на коте :)

Не пиша това, за да плаша или пък въздигам лозунг срещу котетата. Те са наистина удивителни и симпатични създания. Тази лекцийка ми прочете алерголога преди да ми направят операция. Колко е истина, не знам, не съм медик. Но със сигурност знам, че преди години нито ме сърбяха очите, нито ми течеше носа, нито пък се задушавах, гушкайки коте. Имали сме в къщи не една котка. Сега дори да съм наблизо с котараче е просто невъзможно :(

Та котетата са приказни създания, но понякога е по-добре да са по-далеч от склонен към алергии човек. Поне такъв съвет ми даде доктора в Александровска болница. Така че ги зяпам само отдалеч, но от това не са ми по-малко симпатични :)

9 точно така - дива работа е.
и моята котка е дивотия. не ще да я пипаш, да я вземаш, да я буташ... само ако й щукне, се приближава да помърка, след това побеснява - все едно става друго коте.
и все пак ... какво да се прави, обичаме се ;)))

хаха, точно, тийчми, точно го описваш. "понякога ми позволява..." :-)))