Обичате ли басни? Баснята е кратка поучителна приказка, в която с малко думи се казва много, стига да можеш да стигнеш до мъдрото послание на автора. На един изпит ми се падна превод на басня, на вид много лесна задача, но не е съвсем така. Открих доста непознати думи, та благодарение на добрия усет по отношение на "семантиката на контекста":), успях да се справя. Не става въпрос за всеизвестните басни, за които знаеш накъде води фабулата и каква е развръзката. Една такава ще ви представя след малко. Предлагам я в оригинал, превод от мен:) Ако на някой не му харесва, опцията е "преведи си сам":)

За начало малко информация за жанра и за създателя на баснята.

 Баснята, подобно на приказката, е един от най-старите литературни жанрове. Тя отразява бита и житейската философия на обикновения човек. Според древните гърци, Езоп е създател на баснята, макар и преди него да са творили в този жанр. 
Езоп е легендарен древногръцки баснописец живял в периода около 620 до 560 пр.н.е. Той е роден (според Херодот) в областта Фригия - Мала Азия.  Езоп бил освободен роб. След като бил пуснат на свобода живял в Лидия, в двореца на цар Крез, на когото спечелил доверието. Езоп е убит от делфийските жреци заради присмиване на боговете. По-късно името му станало символ. Неговите произведения се предавали от уста на уста, а през 3 в. пр.н.е. били записани от Деметрий Фалерски.

Легендата представя Езоп като грозен и уродлив човек, което вероятно е плод на идеята за по-ярко да контрастират на физическата недъгавост и дълбокия ум, наблюдателност и прозорливост. Всъщност той е бил високо ценен и уважаван от своите съвременници. Някои автори го представят като търсен събеседник и отличен, духовит разказвач. Доказателство, че Езоп е бил почитан в Атина, е статуята, издигната там от прочутия Лизип.



                      



Езоп не записвал своите басни, а ги разпространявал устно, възползвайки се от артистичния си дар. В творбите си той по алегоричен начин разкрива слабостите, пороците и недостатъците сред хората, а в приложенията към басните посочва пътя, начина, средствата, с които могат да се превъзмогнат те.

Езоп е създал около 400 басни. Първият български превод от новогръцки (1802 г.) е на Софроний Врачански, който представя 144 басни. Оттогава до днес на български език са публикувани много сборници от различни преводачи, които ползват гръцки, френски и руски издания. 

Класика в жанра е баснята за лисицата и гроздето, тя е и на първа страница в моята книжка, затова започвам с нея:)

Aesop`s Fables
The Fox and the Grapes

A famished fox crept into a vineyard where ripe, luscious grapes were draped high upon arbors in a most tempting display. In his effort to win a juicy prize, the fox jumped and sprang many times but failed in all his attempts. When hi finally had to admit defeat, he retreated and muttered to himself, "Well, what does it matter anyway? The grapes are sour!"

It is easy to despise what you cannot get.

               
                                                            
                      The Fox and the Grapes, illustrated by Milo Winter
                                        in a 1919 Aesop anthology

 

 Езопови басни
Лисицата и гроздето

        Една изгладняла лисица се вмъкнала в едно лозе, където узряло, сочно грозде с изключително примамлив вид висяло високо, обвивайки градинската беседка. В старанието си да достигне сочната награда, лисицата подскочила нагоре много пъти, но не успяла в опитите си. Когато накрая трябвало да приеме поражението си, тя се оттеглила, мърморейки си: "Е, както и да е, какво значение има? Гроздето е кисело!"

Лесно е да презираш нещо, което не можеш да вземеш!

 

P.S.Английският израз (идиом) "sour grapes"- "горчив плод" произхожда от тази басня - отнася се до
фалшив, престорен отказ от желание за нещо търсено, но непридобито, симулирането на презрение към нещо, което някой не е могъл да постигне.

Искам да ти предложа една от моите басни... Ако искаш я преведи, ще ми е любопитно...

Медуз и Мида

Един Медуз се правеше на строг
пред Бисерната Мидичка в морето:
- Живееш ти единствено в дълбокото
и дъно е за тебе битието...
Аз често се разхождам до брега.
По пътя срещам разни екземпляри.
Красиво нещо, вярвай, е света...
Теб скуката нима не те измаря?
- Не ме измаря. Аз не съм сама.
Отглеждам перла в своята прегръдка.
Превръщам песъчинката в мечта...
Имам малка, ала своя къща.
Ти нямаш дом, във който да се спреш.
Никой не желае да те срещне.
Аз зная, че не ще ме разбереш.
Не знаеш що е обич до горещо...
- Счупен лъч са твоите очи.
Наказана в черупки да живееш.
Бисерът във теб дори мълчи...
За себе си единствено копнееш...

С дантелена походка към брега
Медуз остави Мидата самотна.
По своему усещаха света...
По равно те обичаха живота...

Басните на Езоп ни показват, че хилядолетията минават, а хората не се променят, за съжаление! Колко често срещаме около себе си точна тази реакция на "лисицата" - добре е, че ни я припомни! Поздрави и за превода!

Тази класическа басня, с варианти на превод, може да се намери в нета, но все пак пуснах нея като №1:)
В книжката ми има много хубави басни, които не съм срещала. Мисля да подбера и постна с превод, в услуга на някои и забавление за други:)

Адаш:) ти и басни ли пишеш, освен стихове:)
Много интересно!

Любимец ми е.

Много актуална за наше време е и баснята за вълка и агънцето край реката.

Пият си двамцата вода и вълка ръмжи:

-Мътиш ми водата, сега ще те изям!

Агънцето отвръща с треперящ глас:

-Но аз пия под Вас, Уважаеми Вълко!

А вълкът още по-зловещ:

-Тогава ти ми я мътеше миналата година!

Агънцето:

-Но, аз, миналата година не съм било родено.

Тогава вълкът:

-Мътиш ми я, не мътиш, ще те изям!


Излишно е всякакво оправдание, когато си несправедливо обвинен. Обвинението винаги си е само повод, за да бъдеш изяден.

Както вълка, хората, които се опитват да насаждат чувство за вина са просто гладни хищници, отдадени на дивият нагон. Трудно можеш да намериш разумни аргументи, които да те опазят в този момент.

Страховитото е, че и в глобално-политически план поговорката важи с пълна сила.

Има - няма оръжия за масово поразяване, пак ще ви бомбардираме.

Просто един пример. Само един.

Но като, че ли в по-битов, по-малък мащаб, когато се сблъскват характери, това че баснята е още валидна, по-ужасяващо е.

Намерих я тази, вълкът казва "Ако не си било ти, била е майка ти, което за мен е същото!"
А разсъжденията ти са съвсем верни,
така е, за наше огромно съжаление и в малък,
и в по - голям мащаб.

Много силен живот. И историята му с Родопис. Все пак роби, обичащи се, разделеняни от други хора, които са имали власт над тях. Съпреживявал съм я като своя. Но случките му с Ксант, просто и до днес нямат равни.

Ксант и до днес си ми остава като еталон на мъдър човек, надскачащ себе си и заслужаващ всичките си успехи. Не се е засрамил от това да обожава свой роб. Съзнал е своите ограничения, което е най-трудно и се е доверил на интелекта на своя човек. Трагикомедиите между двамата са си истински притчи. Просто хора, които са живеели в мъдрост. Най-впечатляваща, като че ли е онази с езиците. Когато е трябвало да посрещнат гости, а Ксант е поръчал на Езоп да купи най- най- хубавото/разказвам свободно, по памет/ и Езоп за първо, второ и трето, все езици. Защото от тях излиза поезията, философията, нежните думи към обичания, обичаната.
Следващият път Ксант му поръчва най-отвратителното, най-гнусното, а Езоп: пак езици.
Нали от тях клеветите, лъжестведетелството, интригите, клюките.

Много забавна е и случката когато Ксант се заклел пиян, че ще изпие морето и заложил цялото си имущество, а Езоп е трябвало да го спаси на другия ден. Докато чета потръпвам. Няма как да го спаси. Не ми се иска, Езоп, точно сега да попадне на друг господар, още повече, че Ксант му е обещал свободата. Струва ми се, че няма изход, то имало. И много логичен. Пие ксант една чашка и казва, че е изпил морето. Гледат го учудено, какво точно има предвид, той, че клетвата му не се е отнасяла за вливащите се в морето реки и ако нямат как да ги спрат няма да пие и тях:)))

Чувствах обаче как ще завърши свободният Езоп. При този интелект и при желанието за справедливост, с цялото влияние което печели, омразата на посредствени, но луди по властта си хора, нямаше как да не го затрие.

Един страдалчески много богат живот в тези басни, които всеки да разбере. Цялата мъдрост на човешкото съществуване.

Велик е.

така добре запознат с живота на Езоп
и тъй съпричастен с нерадостната му съдба!
Благодаря ти, Стеф, за дълбокомислените коментари,
които обогатиха и допълниха написаното.
Хубава седмица!

Някой смелчага в нета си е позволил да нарисува картинки към басните, с актуално съдържание.

Някой смелчага в нета си е позволил да нарисува картинки към басните, с актуално съдържание.
http://www.aliceswonderland.eu/