За първи път на български - скандална книга на Оскар Уайлд
"De Profundis: Глас от бездната" е изповед, писана, докато писателят бил в затвора с присъда за хомосексуализъм  

 
Писателят с лорд  Дъглас (Бози) и новата книга


  Най-скандалната книга на ирландския писател, драматург, поет и философ Оскар Уайлд - „De Profundis: Глас от бездната" излиза за първи път на български език в превод от оригинала.

Издателска къща "Персей" дава възможност чрез тази книга да се надникне в най-съкровените мисли на Оскар Уайлд (1854-1900) в най-преломния момент от неговия живот - присъдата за хомосексуализъм и двугодишния престой в затвора.

През 1892 г. Уайлд и младият лорд Алфред Дъглас, когото писателят галено нарича "Бози", стават любовници и връзката им продължава до май 1895 г.

Оскар Уайлд е на върха на славата, когато е арестуван за "възмутителна проява на неприличие с друг мъж", което според тогавашното британско законодателство било престъпно деяние.

След съдебен процес, който се превръща в медиен цирк, писателят е осъден на две години строг тъмничен режим. Докато излежава присъдата си, той не получава нито едно писмо от лорда, което го подтиква да излее цялата мъка, съжаление и болка, които чувства, върху хартия.

Така се ражда "De Profundis: Глас от бездната" - дълбока и изстрадана творба, написана под формата на писмо, адресирано до лорд Дъглас, в което Уайлд не само описва тяхната връзка, но и разсъждава над своя живот и над живота въобще; над страданието, човешката природа и артистичния темперамент.

Всъщност Уайлд не озаглавява произведението, а името "De Profundis", което в превод от латински буквално означава "от дълбините", е избрано от неговия приятел Робърт Рос, на когото писателят поверява ръкописа, тъй като затворническите власти му забраняват да го изпрати на лорда.

Инструкциите на писателя към Рос са да направи две копия и след това да изпрати ръкописа на лорд Дъглас. Но Рос не спазва инструкциите, изпраща копие на лорда и запазва оригинала. Самият лорд Дъглас твърди, че не е получил писмото, адресирано до него.

През 1905 г. Рос публикува версия на "De Profundis", от която обаче са извадени всички споменавания на лорд Дъглас. Четири години по-късно Рос дарява оригиналния ръкопис на Британския музей с условието, че те ще го пазят в тайна поне 50 години.

Това е съобразено с желанията на Оскар Уайлд, който е искал не само обществеността да научи неговата версия на събитията, но и да възстанови доброто име на своето семейство, правейки всичко възможно синовете му Кирил и Вивиан да се избавят от неговата скандална репутация.



                                               


Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин в семейство на хирург и поетеса. Младежът има влечение към знанието и постига отлични резултати в Дъблин и Оксфорд. Чарът и екстравагантния му стил на обличане го правят видна фигура в лондонското общество.

През 1884 г. се жени за Констанс Лойд, дъщеря на заможен адвокат, от която има двама сина - Сирил и Вивиан.

Оскар Уайлд работи като журналист, а литературният му успех идва на 34 години, когато публикува "Щастливият принц и други приказки" - отдавна влезли в златния фонд на класиката за деца.

През 1890 г. издава единствения си роман - "Портретът на Дориан Грей". Между 1879 и 1895 пише девет пиеси, които са обичани и се играят до днес - "Ветрилото на лейди Уиндърмиър" (1892), "Идеалният мъж" (1895), "Саломе" (1896), "Колко е важно да бъдеш сериозен" (1895) и др.

Творческата му кариера бележи връх, но в личния си живот е нещастен. Освободен е от затвора в Рединг през май 1897 г., а здравето му е безвъзвратно разклатено. Уайлд прекарва остатъка от живота си във Франция и умира от менингит на 30 ноември 1900 г.

Предишно издание на български на "De Profundis" в първия му, непълен вариант има от 1914 г.
Източник: VESTI.bg
      ЦИТАТИ, МИСЛИ И ФРАЗИ
на Оскар Уайлд  

• „В Англия не бих искал да се промени нищо друго, освен времето.“
• „В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.“
• „Винаги се отнасям много дружелюбно с тези, които са ми безразлични.“
• „Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.“
• „Всички велики идеи са опасни.“
• „Всички мъже са чудовища. На жените не им остава нищо друго, освен да ги хранят по-добре.“
• „Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.“
• „Въпросите никога не са нескромни. За разлика от отговорите.“
• „Да се влюбиш в себе си е началото на една доживотна любов.“
• „Любовта и лакомията оправдават всичко.“
• „Да обичаш значи да надминеш себе си“
• „Действията са първата трагедия в живота, а думите — втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.“
• „Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.“
• „Днес всички сме тъй безпарични, че единственото, което можем да сипем щедро, са комплиментите.“
• „Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било.“
• „Душата се ражда стара и постепенно се подмладява. Това е комичната страна на живота. Тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това е трагичната страна на живота.“
• „Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.“
• „Една идея,която не е опасна за никого,не заслужава да се нарича идея.“
• "Жената с минало няма бъдеще"
• „Жените се отнасят към нас, мъжете, така, както човечеството към боговете си: те ни се кланят и ни досаждат, постоянно искайки нещо.“
• „Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.“
• „Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“
• „За да се запазят здравите отношения в семейството, бащата не трябва нито да се вижда, нито да се чува.“
• „За критика, дадена книга е само повод да създаде свое собствено произведение, което въобще не е задължително да има нещо общо с обсъжданата книга.“
• „Извинете, че не Ви познах, но толкова съм се променил!“
• „Имам най-прости вкусове. Задоволявам се само с най-доброто."
• „Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.“
• „Истината рядко е чиста и никога проста.“
• „Книгите, наричани от хората безнравствени, са онези, които им представят собствения им позор.“
• „Когато един мъж е обичал една жена, той е готов да стори всичко за нея. Освен да я обикне отново.“
• „Когато сме щастливи винаги сме добри, но не винаги когато сме добри сме щастливи.“
• "Когато някой е съгласен с мен, винаги имам впечатлението, че грeша!"
• „Кой е беден, ако е обичан?“
• „Който се бои от нападки срещу собствените си убеждения, сам се страхува от тях.“
• „Мечтател е онзи, който намира пътя си само на лунна светлина. А наказанието му е, че съзира зората преди останалите хора.“
• „Младите хора си представят, че парите са всичко. А когато остареят, се уверяват в това.“
• „Модно е това, което носим ние, а старомодно е онова, което носят другите.“
• „Моралното чувство у човека на изкуството е непростима маниерност на стила.“
• „Мъжете се женят от скука, жените от любопитство. И едните и другите остават разочаровани.“
• „На света съществуват само две трагедии, едната е да не получиш каквото си искал, другата е да го получиш.“
• „Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.“
• „Невежеството е като деликатно цвете: докоснеш ли го, цветът се разпада.“
• „Най-страшното нещо на света е скуката.“
• „Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено.“
• „Никога не отлагам за утре онова, което мога да свърша вдругиден.“
• „Никой не е достатъчно богат,за да откупи миналото си.“
• „Никой не среща два пъти идеала си. Малцина го срещат дори и веднъж.“
• „Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане“
• „Обществото често прощава на престъпниците. Но не и на мечтателите.“
• „Образованите противоречат на другите,мъдрите на себе си.“
• „Опит е името, с което много хора наричат грешките си.“
• „Оптимизмът започва с широка усмивка и завършва със сини очила.“
• „Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури.“
• „Разликата между каприза и "вечната любов" е само тази,че капризът трае малко повече.“
• „Цялата прелест на миналото е,че е минало“
  

„В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.“

Бих добавил:Сега всеки си създава блог и пише,но колко го четат?

На мен ми е любим, като започнем от приказките,
та до Дориан Грей...толкова мъдрост има в него, което се вижда от цитатите.
Невероятна личност е бил. Роден е на днешния ден, затова пазех тази новина за книгата за днес:)
Иначе имам и други постинги за странния ирландец:)

публицация, за което поздравления!
Главният представител на естетите,
както и техен говорител--
(една от привилегиите му във времето)
Хубав ден!
**„Всеки може да е съпричастен
със страданията на приятел,
но е необходима много фина душа,
за да си съпричастен и с успехите му.“

**„Всеки може да е съпричастен
със страданията на приятел,
но е необходима много фина душа,
за да си съпричастен и с успехите му.“

Естет и фина душа със сигурност!
Благодаря!

Оскар Уайлд ми е любимец.
Да ти кажа гейството си му личи...
Аз откривам визуална прилика с Куркински:)))))

малко му личи...
за приликата си права:)
и Мариус е страхотен тоже:)
Знаеш ли как са се появили приказките на Уайлд...
първо е разказвал историите на синовете си, според него един баща
трябва да може да разкаже приказка на детето си:)
Нежна душа...често неразбрана и неразгадана...

не само защото:
През 1890 г. издава единствения си роман - "Портретът на Дориан Грей". Между 1879 и 1895 пише девет пиеси, които са обичани и се играят до днес - "Ветрилото на лейди Уиндърмиър" (1892), "Идеалният мъж" (1895), "Саломе" (1896), "Колко е важно да бъдеш сериозен" (1895) и др.
А и защото неговите песни все ще се четат, а и ще се играят пиесите му...

"Трагедията ми е, че творях с таланта си, а живеех с гения си." Оскар Уайлд.

Скандален, изтънчено циничен чрез героите в пиесите си, част от чийто фрази и до днес приписват на автора, малко се е размила границата между герой и автор във времето и леко се пренебрегва факта, че един автор може да не споделя възгледите на героите си, нищо, че тези фрази пак ги е написал той. Може би, защото точно с тези изтънчени циници, част от него има общо, но като че ли погълнато от голямото му сърце, същото което пише пък златните приказки, за Щастливия принц, за Славеят и розата, за рожденият ден на инфантата, ракетата и т.н.

Наднича трагичният му живот през всички творби, а "Портрета на Дориан Грей" и обратната проекция на представите до него, че изкуството имитира живота, които той предизвикателно се опитва да отхвърли с "живота имитира изкуството" са отключили въображението навярно на милиони несравнимо по-дребни автори, включително и моя милост.

Ще ми е интересно да я прочета.

Това произведение е публикувано в трети том на съчиненията на Оскар Уайлд, издателство Народна култура, 1984г., превод Владимир Трендафилов /сега си погледнах книгата за всички тези данни/.
Произведението е забележително.
Много евтин рекламен трик или невежество е да се обяви, че се публикува за първи път на български. Историята на България не почва от днес, нито отпреди 20 години, например.
Оскар Уайлд ми е любим творец. Произведението не е скандално, то просто е откровено. Направо потресающо.

Четем и препрочитаме и
все по нещо ново откриваме:)
Поздрави!

„Колко е тъжно! — прошепна Дориан Грей, без да откъсва поглед от портрета си. — Колко е тъжно! Аз ще остарея, ще стана уродлив и отвратителен, а портретът ще си остане вечно млад. Никога няма да надмине възрастта на днешния юнски ден… Ако можеше да стане обратното! Ако можеше аз да остана вечно млад, а да се състари портретът! За това… за това… бих дал всичко! Да, за това не бих пожалил нищо на този свят! Бих дал душата си!“

"Наднича трагичният му живот през всички творби", така е...непременно прочети "De Profundis: Глас от бездната"

може за това изд. да става въпрос, не знам:
"Предишно издание на български на "De Profundis" в първия му, непълен вариант има от 1914 г.
Източник: VESTI.bg"

Аз го чета тук http://www.upword.com/wilde/de_profundis.html
и си превеждам сама:) защото два пъти търсих в "Пингвините" новата книга, но отговарят че докато я получат и веднага свършва:)

"Произведението не е скандално, то просто е откровено. Направо потресающо." - напълно съм съгласна с теб!
Благодаря ти!

Ще го прочета после , защото сега излизам . Бях се сетил за него вчера (роден е на 16 . октомври).
Днес на 17. октомври пък е роден Еминем :-))
Така че , поздравявам те с някое негово парче по избор :-))

С всичко на Еминем можеш да ме поздравиш:)
Наистина забравих, че е рожденик днес:(
пък и вече имах рап поздравче в чернови:)
Хехе...на всички ли им знаеш датите:)))

за да си направят реклама. Публикуваното в трети том от Народна култура е около 130 страници-не знам дали е съкратено, пък и не ми прилича на такова.
Иначе постинга ти е чудесен и така отдаваш заслужена почит на твореца. Хубаво си се сетила за рождения му ден.
Поздрави!

че има предишно издание, щом държиш книгата
в ръцете си, но пак повтарям - в статията се казва
непълен вариант.
Не знам колко страници е книгата в превод,
но това което чета онлайн в оригинал ми се
вижда много малко.
"Книгите са добре или зле написани. Това е всичко."